...В продължение на няколко месеца, една мисъл не ми даваше мира: ако никой в нашия град не направи опит да продължи усилията на Бате Петьо и на Стайко, да се поддържа жив джаза в Русе, то това би означавало, че те все едно са живели напразно.
Екипът на “Клуба на дейците на културата”, ако и да са помагали на Бате Петьо в апостолската му дейност, нямаше как да го заместят в това дело и точно преди да ме обхване пълно униние се сетих, че ме бяха посъветвали да не търся стари музиканти с които да организирам група, а да се обърна към млади възпитаници на училището по изкуства в града ни…