История

2013-та година беше тъжна за русенските почитатели на джаза...

 В началото на годината ни напусна Бат’ Петьо Парчето. Стайчето (Стайко Стайков) беше сериозно болен и по инициатива на Николай Ханджиев – Стьопата и Ангел Митев – Капитана се организира благотворителен концерт, с цел събиране средства за лечението на Стайко. Бях помолен от Стьопата да се обадя на музиканти, с които да изсвирим няколко пиеси, по възможност композиции на Стайко. Обадих се на Анатоли Ангелов, на Радослав Славчев, на Петър Петров и на Богомил Енчев. На концерта изсвирихме „Теодосиево хоро“ и емблематичната Стайкова пиеса „Силуети“… Дни по-късно Стайко се спомина…

В продължение на няколко месеца, една мисъл не ми даваше мира: ако никой в нашия град не направи опит да продължи усилията на Бате Петьо и на Стайко, да се поддържа жив джаза в Русе, то това би означавало, че те все едно са живели напразно. Екипът на “Клуба на дейците на културата”, ако и да са помагали на Бате Петьо в апостолската му дейност, нямаше как да го заместят в това дело и точно преди да ме обхване пълно униние се сетих, че ме бяха посъветвали да не търся стари музиканти с които да организирам група, а да се обърна към млади възпитаници на училището по изкуства в града ни…

Скоро след това бях помолен, да събера музиканти за новото издание на “Аз, Градът” (през май 2013) и реших отново да се обърна към Радослав Славчев и Богомил Енчев, като междувременно звъннах на Александър Славчев и на Борис Петров – Парчето. Всички се съгласиха; Боги доведе приятелката си – чаровната певица Зорница Славова, към групата се присъедини Светослав Неделчев и така се създаде Джазовия синдикат на Русе. Получи се хубав концерт. По щастливо стечение на обстоятелствата в публиката беше Илко Петров – моят учител по барабани, последния жив член на легендарния джаз оркестър “РУСЕ”. Илко се оказа добър “ористник”, защото за няколко години “Синдиката” набра сили; към него се включиха: великолепната певица Благовеста Косева, пианистите Теодор Петков и Генади Цанков, китаристите Антони Рикев, Димитър Благоев и Стилян Киров, саксофонистът Анатоли Ангелов, тромпетистът Александър Миланов, перкусионистът Юлиян Данчев…

По природа съм оптимист. Вярвам, че времената на чалга култура, на чалга ценности и на чалга отношения ще отминат. Вярвам, че има много млади хора, които не са се влюбили в джаза, защото не са се докоснали до него. За това вече десетилетие моите джаз съмишленици и аз полагаме усилия да търсим и привличаме нови „синдикалисти“, които един ден (дай Боже) отново да прославят Русе и България по международните сцени. Сигурен съм, че някъде там горе Бате Петьо, Стайко, Боби Русев и Сашо Бербера поклащат одобрително глави и страхотно ни се кефят, а на нас не ни остава нищо друго, освен да продължим да свирим любимата си музика и да правим нужното за нейното популяризиране.
-Даниел Джумалийски

Абонирайте се, за да получаваш информация за бъдещи мероприятия и проекти: